Characteristics of self-assessment in children prone to aggression in school

Abstract

The aim of the present study was to estimate the level of self-esteem and aggression in Greek adolescents and examine whether the two constructs are related. It also aimed to explore the role of family structure in adolescents’ self-esteem and engagement in aggression and the impact of gender in aggressive behaviours. The sample of the study consisted of 124 high-school students living in Athens, in the capital of Greece. For the collection of the data, a questionnaire comprising valid and reliable scales was used. The Rosenberg Self-Esteem Scale (Rosenberg, 1965) and the Self-Efficacy Questionnaire for Children (Muris, 2001) were used to measure students’ self-esteem, while aggression was measured by the Aggression Scale (Orpinas and Frankowski, 2001), the Modified Aggression Scale (Bosworth, Espelage & Simon, 1993) and the Gatehouse Bullying Scale (Bond, Wolfe, Tollit, Butler & Patton, 2007). Victimization was measured with the Multidimensional Peer-Victimization Scale (Mynard & Joseph, 2000) and the Victimization Scale (Orpinas, 1993). According to the results of the study, Greek adolescents have satisfactory levels of self-esteem and present low levels of aggression. Moreover, adolescent boys were found to engage more in physical aggression, while girls were found to be engaged more in verbal aggression. The relation of self- esteem and aggression was confirmed, as the two constructs were revealed to be correlated in a positive manner to a significant degree.

Σκοπός της παρούσας μελέτης είναι να εκτιμηθεί το επίπεδο αυτοεκτίμησης και επιθετικότητας στους Έλληνες εφήβους και να εξεταστεί εάν οι δύο δομές σχετίζονται. Επίσης, στοχεύει να διερευνήσει τον ρόλο της οικογενειακής δομής στην αυτοεκτίμηση και τη εμπλοκή των εφήβων στην επιθετικότητα και την επίδραση του φύλου σε επιθετικές συμπεριφορές. Το δείγμα της έρευνας αποτελείται από 124 μαθητές Γυμνασίου που κατοικούν στην Αθήνα, την πρωτεύουσα της Ελλάδας. Για τη συλλογή των δεδομένων χρησιμοποιήθηκε ερωτηματολόγιο αποτελούμενο από έγκυρες και αξιόπιστες κλίμακες. Η κλίμακα αυτοεκτίμησης Rosenberg (Rosenberg, 1965) και το ερωτηματολόγιο αυτο-αποτελεσματικότητας για παιδιά (Muris, 2001) χρησιμοποιήθηκαν για τη μέτρηση της αυτοεκτίμησης των μαθητών, ενώ η επιθετικότητα μετρήθηκε με την κλίμακα επιθετικότητας (Orpinas and Frankowski, 2001), την Τροποποιημένη Κλίμακα Επιθετικότητας (Bosworth, Espelage & Simon, 1993) και την Κλίμακα Εκφοβισμού Gatehouse (Bond, Wolfe, Tollit, Butler & Patton, 2007). Η θυματοποίηση μετρήθηκε με την Πολυδιάστατη Κλίμακα Θυματοποίησης (Mynard & Joseph, 2000) και την Κλίμακα Θυματοποίησης (Orpinas, 1993). Σύμφωνα με τα αποτελέσματα της μελέτης, οι Έλληνες έφηβοι έχουν ικανοποιητικά επίπεδα αυτοεκτίμησης και παρουσιάζουν χαμηλά επίπεδα επιθετικότητας. Επιπλέον, τα έφηβα αγόρια βρέθηκαν να παρουσιάζουν σε μεγαλύτερο βαθμό σωματική επιθετικότητα, ενώ τα κορίτσια βρέθηκαν να επιδίδονται περισσότερο σε λεκτική επιθετικότητα. Η σχέση αυτοεκτίμησης και επιθετικότητας επιβεβαιώθηκε, καθώς αποκαλύφθηκε ότι οι δύο δομές συσχετίζονται με θετικό τρόπο σε σημαντικό βαθμό.

Целта на настоящото изследване беше да се оцени нивото на самочувствие и агресията при гръцките юноши и да се изследва дали двете конструкции са свързани. Целта е също така да се изследва ролята на семейната структура в самочувствието и ангажираността на подрастващите и въздействието на пола в агресивното поведение. Извадката от изследването се състои от 124 ученици от гимназията, живеещи в Атина, в столицата на Гърция. За събирането на данните беше използван въпросник, съдържащ валидни и надеждни скали. Скалата за самооценка на Розенберг (Rosenberg, 1965) и въпросникът за самоефективност за деца (Muris, 2001) са използвани за измерване на самочувствието на учениците, докато агресията е измерена чрез скалата за агресия (Orpinas и Frankowski, 2001), скалата за модифицирана агресия (Bosworth, Espelage & Simon, 1993) и скалата за тормоз на Gatehouse (Bond, Wolfe, Tollit, Butler & Patton, 2007). Виктимизацията се измерва с многоизмерната скала за виктимизация на връстници (Mynard & Joseph, 2000) и скалата за виктимизация (Orpinas, 1993). Според резултатите от проучването гръцките юноши имат задоволителни нива на самочувствие и представят ниски нива на агресия. Освен това е установено, че подрастващите момчета участват повече във физическа агресия, докато момичетата са ангажирани повече в словесна агресия. Връзката на самочувствието и агресията беше потвърдена, тъй като двете конструкции се оказаха свързани в положителна степен в значителна степен. Не е установено, че семейната структура влияе върху агресията или виктимизацията на подрастващите, докато се установява, че подрастващите, израстващи в семейства с един родител, имат по-високи нива на емоционална самоефективност от своите връстници, които живеят с двамата родители. Настоящото изследване допринася за литературата за агресията и самочувствието и предлага да се съсредоточи върху самочувствието на подрастващите като средство за справяне с агресията в училищата.